На фокус
-
-
“ФЕЛИКС КАНИЦ”
Дарител е Феликс Филип Каниц (2 авг. 1829 – 6 ян. 1904) – пътешественик, изследовател, археолог, географ, етнограф и художник. Роден в Будапеща. Умира във Виена. Унгарски кралски съветник, чуждестранен и почетен член на БКД (1884). Ф. Каниц е личност с изключително значение за опознаването на българските земи в годините непосредствено преди Освобождението на България. През 1848 г. завършва Висшето художествено училище в Будапеща и едва 14-годишен е "гравьор практикант" в литографския институт на Винце Грим, Будапеща, а по-късно и на Едвар Зингер във Виена. В продължение на 8 години непрекъснато трупа познания по история на изкуствата в елитните училища на Виена, Нюрнберг, Дрезден и Мюнхен. Става кореспондент и художествен редактор на излизащото в Лайпциг илюстровано списание "Илюстрирте цайтунг". Като такъв през 1858 г. Ф. Каниц е изпратен в Босна, Херцеговина, Черна гора и Далмация, за да отрази започналите размирици на Балканите. За пръв път на българска земя той стъпва на 11 юли
-
“СТРАТИЕВ – НАРОДНО РАЗВИТИЕ”*
Дарител е Тодор Стратиев (ок. 1841 – 17 авг. 1890) – сапунджия. Роден в Ловеч. -
“СИРАЦИ ОТ ВОЙНИТЕ 1912–1913 И 1915–1918” – ФОНДАЦИЯ (ФОНД)
По инициатива на княгините Евдокия, принцеса Сакс Кобург Гота (17 ян. 1898, София – 7 -
“СВЕЩЕНИК ДАНАИЛ, ВЕЛИКА И ГАВРАИЛ ПОП ДАНАИЛОВИ” – ФОНД
Основател на фонда е Велика поп Данаилова (1847 – 17 авг. 1935) – домакиня. Родена -
“ХАДЖИ НЕНЧО ДОНЧЕВ ПАЛАВЕЕВ” – ФОНДАЦИИ
Дарител е хаджи Ненчо Дончев Палавеев (март 1859 – 18 септ. 1936) – търговец, рентиер, -
“СТОЯНКА НИКОЛОВА ИВАНОВА”
Дарители са Никола и Елена Иванови. Никола К. Иванов (1859 – неизв.) – о.з. майор от -
“ЦАНКО ЦЕРКОВСКИ”
След бляскавото всенародно честване през 1920 г. на 70 години от рождението на Иван Вазов, през -
“СТЕФАН УВАЛИЕВ”
Дарител е Стефан (Станчо) Димитров Увалиев (1821 – 23 септ. 1904) – търговец, земевладелец, общественик. -
“СТОЯН Н. КИСЕЛОВ” – ФОНДОВЕ
Дарител е Стоян Ненов Киселов (11 март 1872 – 20 септ. 1937) – банков чиновник. -
“ФОНДАЦИЯ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНО ВЪЗПИТАНИЕ”
Дарител е Елизабет (Елисавета) Кляп Кларк (1867 – 12 дек. 1942) – педагог, положила основите -
“ЦАРИЦА ЕЛЕОНОРА” – ФОНД (В ПОЛЗА НА ИНСТИТУТА ЗА СЛЕПИ И ГЛУХОНЕМИ)
В началото на 20. век общественици и политици все по-остро поставят въпроса за подпомагането на -
“СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ К. СРЕБРЕВ” – ФОНДОВЕ
Дарители са синовете на свещеник Георги К. Сребрев от с. Чешнегир(ово) (дн. Садово), Асеновградско: Тодор
-
-
МЪЖКА ГИМНАЗИЯ “АЛЕКСАНДЪР І”
Пловдивската мъжка гимназия е наследник на съществуващото до Освобождението класно училище. Необходимостта от образовани хора при изграждането на свободното отечество, както и при утвърждаването на българския характер на Южна Румелия, кара правителството на автономната област да се насочи към откриването ѝ (1878). През първата учебна 1878/1879 г. се нарича Мъжко реално училище, а през втората става Областна реална гимназия с три класа. През следващите години се откриват по един клас и през 1882/1883 г. училището става пълна седмокласна гимназия. За директор е назначен Григор Караджов – учител, завършил математика в Прага, общественик и депутат в Първото областно събрание на Източна Румелия. В продължение на 5 години той успява да утвърди авторитета на това учебно заведение. След него на директорския пост се изреждат видни педагози, общественици и културно-просветни дейци – Минко Т. Бракалов, Димитър Агура, Иван Мавров, Георги Разлогов, Серафим Барутчийски и др. Гимназията се намира под върховния надзор на правителството, което
-
СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
На 1 окт. 1888 г. "без всякакъв шум, почти скрито от обществото" отваря врати първото българско -
ХРАМ “ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО”, ПЕТРИЧ
Една от най-старите форми на дарителство в България, чиито корени са още през Средновековието, е -
БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “ЗДРАВЕЦ”
Една от най-авторитетните благотворителни организации в града. Образувана е по инициатива на д-р Невена Събева -
БЪЛГАРСКИ ЖЕНСКИ СЪЮЗ
В първите десетилетия след Освобождението (1878) в отделни градове на страната се формират и започват -
ДЪРЖАВНА ДЕВИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ “МАРИЯ ЛУИЗА”
Радетели на културно-просветното развитие на българите, по-заможни търговци и църковно-просветната община във Варна се заемат -
СОФИЙСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВОЗА ИЗДРЪЖКА НА УЧЕНИЧЕСКИ ТРАПЕЗАРИИ
Бедност, болести, престъпления и израждането на нацията – това са основните мотиви на дружествата, създадени -
ДЪРЖАВНА ТЪРГОВСКА ГИМНАЗИЯ “ДИМИТЪР ХАДЖИВАСИЛЕВ”
"Народното образование и разпространението на светлината е единственото средство за благото и величието на България" -
ДОМ ЗА СИРАЦИ, ПЛОВДИВ
Първият в страната социален дом за сираци се създава в Пловдив в края на1878 г. Инициатори -
ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “МАЙКА”
Една от най-активните женски възрожденски организации, която след Освобождението става еталон за благотворителност и обществена -
КОМИТЕТ ЗА ПОСТРОЯВАНЕ НА ПАВИЛИОНИ ЗА ТУБЕРКУЛОЗНИ БОЛНИ ПРИ ПЛОВДИВСКАТА ДЪРЖАВНА БОЛНИЦА
Образува се на 9 февр. 1921 г. в Пловдив с амбицията да подпомогне борбата с туберкулозното -
БЪЛГАРСКИ НАРОДЕН МОРСКИ СГОВОР
Българският народен морски сговор (БНМС) е създаден като културно-просветно сдружение и според неговия устав "стои
-
-
“ТОДОР ХРИСТОВ ПИПЕРЕВСКИ”
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,